Free Traffic!


Безплатна реклама

неделя, 15 август 2010 г.

Евтини и разнообразието на продуктите!-

Евтини и разнообразието на продуктите!-

вторник, 15 юни 2010 г.

16 Неподобрен Световен Рекорд-2!

Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 или вече 21 години. То принадлежи на:
Стефка Костадинова, българка
Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване и чак после с лека атлетика.
Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.
На 30 август 1987 Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. 

 През 1997 г. тя се отказва официално от състезателната си кариера, а през август 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). На 11 ноември 2005 е избрана за председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а на 18 септември 2009 г. е преизбрана за нов мандат на поста.





15 Неподобрен Световен Рекорд!

Йорданка Донкова
 е българска състезателка по лека атлетика, световна рекордьорка в дисциплината 100 метра с препятствия - 12.21 секунди. Рекордът е поставен през 1988 и до 2010 (22 години) все още не е подобрен. Донкова поставя 4 пъти световен рекорд през 1986. Също така притежава рекорда на европейските шампионати - 12.38 секунди, постигнат в същата дисциплина.
Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства. Най-силната ѝ дисциплина е 100 метра с препятствия. Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка - победителка в крайното генерално класиране от веригата “Мобил Гран при”.
Олимпийският рекорд на Йорданка Донкова поставен на игрите в Сеул е 12,38 секунди.

Подобрения на световния рекорд 

12,36 сек. - 13.07.1986 София - Изравнен световен рекорд

12,34 сек. - 17.07.1986 Кьолн

12,29 сек. - 17.07.1986 Кьолн

12,26 сек. - 07.09.1986 Любляна

12,21 сек. - 21.08.1988 Стара Загора


Олимпийски игри
Bronze medal icon.svg
Бронз
Барселона 1992100м с препятствия
Gold medal icon.svg
Злато
Сеул 1988100м с препятствия

Европейски първенства
Silver medal icon.svg
Сребро
Атина 1982100м с препятствия
Gold medal icon.svg
Злато
Щутгарт 1986100м с препятствия
Bronze medal icon.svg
Бронз
Хелзинки 1994100м с препятствия

14 Велики Скулптори!

Площада „Асен Пейков" в Рим.





 Асен Пейков, българин.
Роден е в Севлиево през 1908. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда. През 1938 открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. Цар Освободител в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.
Създава над 1300 творби. В ателието си на улица Маргута №54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци както и на редица световно известни личности.
Известните произведения на Асен Пейков
Статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим.
Бронзовата Минерва в Университа в Бари.
Мраморната статуя на Сан Джовани в Рим.
Фигурата на Атлета в Чекиньола.
Бюстът на Папа Пий 12-и за конгресния център Мондо Милиоре.
Бронзовата роза - символ на Премия симпатия.
(престижна римска награда, учредена през 1967)
Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк, в който 40 години е бил съхраняван документ написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището Леонардо да Винчи.
Ето и някой от произведенията му: Бронзов Автопортрет,Статуята на Леонардо да Винчи на летище„Фуимичино"Рим,Комплект за шах от 1947 г.,Бюста на папа Пйй 12 от 1956 г. 

13 Скоростната кутия!

В моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от:
Румен Антонов, българин.
Всичко започнало през 1944 в София. Тогава е роден Румен Антонов. Учи инженерство, после промишлен дизайн, изкарва курс по физика. Изобщо голям активист.
Още тогава той е наясно, че ако иска да види идеите си реализирани, трябва да бяга на запад. Прави няколко безуспешни опита да напусне страната и същевременно трескаво работи. Заема се сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа и успява. През 1976 получава частен патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл, може би първият частен патент в страната. Работи по макет на автомобил.
По това време се захваща и с нещо много различно от автомобилите - като търсенето на лекарство за атеросклерозата. Експериментира върху себе си. Според теорията му, всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина - жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
След 2 брака, през 1988 се жени за французойка и заминава за Франция. По-късно вече се установява в Англия.
Първия си пробив прави с проект на автоматичната скоростна кутия. Успява да я патентова и продаде на водещи компании като Хонда, Сузуки, Рено, Пежо, Роувър. Тойота също е ползват, но без лиценз, за което изобретателя ги съди.
После регистрира в Ротердам друга компания - Антонов аутомотив текнолоджийс. Следващата стъпка е изобретяването на 6-степенна скоростна кутия, която е далеч по-проста и по-малка от познатите подобни.
Съвсем междудругото и двете му компании се котират много повече от добре на световните фондови борси.
Изобретява нов малък спортен автомобил , наречен 4 Stroke. Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977. Дизайнът на колата е ретро и възродява популярната от 30-те години на миналия век - Бугати.
 Каросерията от фибро-карбон тежи само 18 килограма е предвиден да излезе на пазара през 2009 в ограничена бройка (50 автомобила) и с предварително калкулирана цена от 40 000 евро.
Продукт на лукса е тази кола, наречена още на името на изобретателя си - Румен Антонов.
Следващата стъпка на Румен Антонов е двигателя без клапани и какво ли още не.
През лятото на 2002 изобретателят регистрира у нас фондация Антонов, която да подкрепя проекти в областта на медицината и микробиологията.

12 Шестият сърдечен тон!

Откриването на Шестият сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е:
проф. д-р.Иван Митев, българин.
Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина. За него се знае малко, както и за проф.д-р.Иван Митев.
През 1974 професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани досега. Проверява внимателно стотици пациенти - дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето - в систолата. Няма го при всички хора. Открива се при някои здрави, както и при различни заболявания.Регистрира се и при фонокардиография.
Държавата ни издава пощенска марка - VI тон на сърцето. Още едно нещо, в което сме първенци. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.
Професор Иван Митев, ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ШЕСТИЯ ТОН НА СЪРЦЕТО, е роден в село Крушовица област Враца, близо до Оряхово. 

11 Двигателите на Модула Орел!

Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от :
д-р. инж. Иван Ночев, българин.
Първи стъпки на Луната.
На 16 юли 1969 от космодрума Кенеди на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб Аполо 11 с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Орел, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
... Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството ...
Малко по-късно той е последван от Олдрин.
По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата - 'кубическата стаичка' с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с Аполо 11, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.
Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула Орел с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.
Малко информация за  Иван Начев.
Иван Ночев е роден през 1916 в Карлово. От малък Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод Арсенал, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
През 1942 с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
През 1951 инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
През 1962 д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия.Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.